ЗАХВА̀ТАМ1, -аш, несв.; захвàтя, -иш, мин. св. -их, св., прех. и непрех. Остар. и диал. Захващам1. И при подаяниете има някои работи, които трябва да ся пазят, като: сгодно дръжание детето на сиса, да ся не мъчи да извива врата си, докле да захвати сисата в устата си. Хр. Данов, Лет., 1869, 94. Прочее бях любопитен да ся уверя дали са истинни тия хвалби; последствию ми ся прикара да отидох в Силистра за своя работа и като ходях, видях някое ново здание, което наскоро бяха захватили да правят. ЦВ, 1857, бр. 332, 144. „А това най-лесно може да постигне нашето учителство, ако събере сичките свои сили и захвати да са съветва и поучава взаимно.“ У, 1871, бр. 21, 323-324. Преди да се реши на нещо, той много мисли и се помайва, но като захвати, не се оставя вече. Т. Икономов, ЧПГ, 93. – „Добро вечер“ – ѝ речел. – „Дай бог добро“ – му рекла и како го прегърнала, зафатила да му се моле да остане кучинята [кучетата] да спиат или у дворо, или на чардако. Нар. прик., СбНУ Х, 139. захватам се, захватя се страд.
ЗАХВА̀ТАМ СЕ несв.; захватя̀ се св., непрех. Остар. и диал. Захващам се. Бог да прости, оту се сгоди еден камен, та са зафатиф и се задържаф за него, та се не удайф! Нар. прик., СбКШ, 92. Велика превари, та му стадо зьола [взела], / сино льо, мой сино, йоти са заваташ, / йоти са заваташ с такива чапкънки, / та ти стадото зьоха и йоткараха. Нар. пес., СбНУ ХХХIХ, 165.
ЗАХВА̀ТАМ2, -аш, несв.; захвàтя, -иш, мин. св. -их, св., прех. Остар. и диал. Захващам2. Аспарух след смъртта на баща си отделил ся с една част от народа, та захватил дунавските брегове край Черно море в място, наречено ъгъл (онглон). ВИ, 116. Затвориха пътеките, захватиха теснините, па чакаха. Б. Димитров, Я I (превод), 24. Та ся показа нужда да ся изгради и друго училище и захватиха места на учители по околните общини. ЦВ, 1856, бр. 304, 91. Росия захватила едно от пръвите места в ряда на европейските държави. ВИ, 161. захватам се, захватя се страд.