ЗАХВЪ̀РКВАМ, -аш, несв.; захвъ̀ркам, -аш, св., непрех. Започвам да хвъркам, да хвърча. Захвърка сняг. Ст. Мокрев, ЗИ, 318. – Що!? Ти баща си подозираш, кучи сине!... – закряска Голям Крушко тъй, че от очите му искри захвъркаха. Б. Обретенов, С, 21.
