ЗАХВЪ̀РЛЯМ1, -яш, св., прех. и непрех. Започна да хвърлям. После, като съгледа няколко ореха, останали на недобруления горен орех, той захвърля с камъни да ги свали. Ив. Вазов, Съч. ХХV, 25. Някои заръкопляскаха, други захвърляха калпаците си във въздуха, трети се спуснаха да приближат танка. Кр. Григоров, ТГ, 35. Върху дървен диск жена застана / и по нея / ножове захвърля млад артист. Д. Стойчев, СбХС, 29. захвърлям се страд.
ЗАХВЪ̀РЛЯМ2, -яш, несв.; захвъ̀рля, -иш, мин. св. -их, св., прех. 1. Хвърлям нещо в някаква посока. С непознат глас Друмев изстена, замахна и захвърли далеч над главите на легистите револвера си, който тупна тъпо в червеникавата пепел на пътя. Ст. Дичев, ЗС I, 244. Мери Мермерова стисна устни, грабна една възглавница и с яд я захвърли към камината. Д. Кисьов, Щ, 358. – Като отворила очите си: зъмя!.. Навила се и легнала на гърдите ѝ. Извикала, па с всичкия си страх я сграбчва и я захвърля! Й. Йовков, ВАХ, 112.
2. Хвърлям, оставям небрежно някакъв предмет, без да му търся място. Изважда един револвер и го оглежда. – Тук ли съм го захвърлил, като се върнах от изборите! Цял в прах... П. К. Яворов, Съч. III, 1924, 141. – Напиши си домашното! – добавяше мама. Но Савко нехаеше. Щом се върнеше от училище, той захвърляше чантата с учебниците и бързаше да излезе. И. Петров, ЛСГ, 40. Силно задъхана и каталясала, тя не сяда да се отмори, а захвърля мотиката и затичва се да посрещне стопанката, да ѝ поеме съдовете. Т. Влайков, Пр I, 34. // Хвърлям, изоставям нещо в момент на гняв, яд и под., без да се интересувам повече от него. Но най-много тия страшни слухове тревожеха сърцето на Иа. От всички краища на света идваха запитвания по радиото, по телефона и с телеграми, обаче тя стоеше тъжна, захвърляше ги и не отговаряше на никое. Елин Пелин, ЯБЛ, 96. Кат зачу Янка таз дума, / от хорото се й пуснала, / отбоде китка от глава / сред хорото я захвърли. Нар. пес., СбВСт, 514.
3. Хвърлям, изхвърлям нещо, тъй като ми е непотребно, ненужно. Пиша и късам. И захвърлям на пода всеки лист, на който не съм успял, и започвам отново. Земя, 2018, бр. 214. И ето – изнасяме нашата елха на двора и я захвърляме край кофите за смет, а там вече има и други елхички, забити в снега или нахвърляни една върху друга. МК, 1977, кн. 10, 26. // Разг. Преставам да употребявам, да използвам или произвеждам нещо, изоставям нещо, тъй като е морално остаряло, амортизирано и под. Наистина, вкусовете се менят, но да не се мисли, че това става както в техниката: захвърляме старите локомотиви, които са се обвивали в облаци черен пушек и са пухтели като гъски и, ги заменяме с електрически машини, които хвърчат със 120 километра в час. Злат., 1941, кн. 4, 1656.
4. Прен. Изоставям някого, преставам да се интересувам, да се грижа за някого; зарязвам3. „Стига съм играла роли! Нежни майки на сцената – а сама захвърлила едничката си рожба! Искам да бъда човек – още днес ще замина.“ Г. Стаматов, Разк. II, 85. Той захвърли жена си и децата си и замина за чужбина.
5. Прен. Преставам да се занимавам с някаква работа, отказвам се от някаква дейност, от нещо; зарязвам3, изоставям. От всички работници на Камен единствен Гошо Философа твърдеше, че имал не само средно образование, но бил следвал и философия. Умрели родителите му обаче, нямало вече кой да го издържа, та решил да захвърли учението и сам да се образова по-нататък. Й. Гешев, ВТ, 13-14. Всеки захвърли каквато работа беше заловил. Й. Йовков, Разк. II, 55. Зарад тях не довърши образованието си, захвърли кариера. Г. Стаматов, Разк. II, 140. Въпреки че беше отдавнашен и страстен пушач и в устата му да се топяха като захар цигара след цигара, когато му обяснихме с какви рискове е свързано понякога снабдяването с цигари и самото пушене, той от един път го захвърли. Сл. Трънски, Н, 236. В 1875 г. Каравелов захвърли вестникарството и се предаде на чиста книжовна деятелност. С. Бобчев, Н, 1881, кн. 1, 31-32. – Шиенето мя забавлява, а па вий, която искате да мя лишите от туй забавление, немате право; аз нема да си захвърля работата, я! Кр. Пишурка, МК (побълг.), 379. ● Със същ., които символизират определена дейност, определен вид занимание. Като обикалял с вуйчо си, той [Левски] опознал отблизо бедственото положение на народа и дошъл до извода, че трябва да захвърли расото и да се посвети на революцията. Ист. VII кл, 68. Той не захвърли четката, но наместо икони рисуваше сега фирми. Й. Йовков, Ж 1945, 58. Като не му провървя, захвърли гъдулката и го удари на бръснарство. Чудомир, Избр. пр, 18. Някога, като юнкер във военното училище, той се бе опитвал да пише стихове, но след като разбра, че от него не ще излезе втори Лермонтов, захвърли с огорчение перото. Св. Минков, Избр. пр, 23. – Аз съм уверен – прибави той [Бенковски], – че при най-малката несполука от наша страна, тие, които гледаш да са пригръщат напредя ни, ще захвърлят пушката и изново ще да преклонят глава пред ятагана на тиранина. З. Стоянов, ЗБВ II, 27-28.
6. Разг. Преставам да обличам или да съм облечен, да нося някакви дрехи. Слънцето печеше силно и нане Стоичко беше захвърлил вечното кожухче, с което се не разделяше ни зиме, ни лете. Елин Пелин, Съч. II, 10. – Той – засмя се Лазар, – откакто захвърли кожуха, захвърли и сичките си болести. Д. Талев, ПК, 498. След няколко дни беше празник и Въкрил пак дойде при Станка. Но сега той беше захвърлил старите измачкани войнишки дрехи и беше си облякъл нови потури и нова аба. Г. Караславов, ОХ, 401.
7. Остар. и диал. Хвърлям нещо върху някого с цел да го улуча; замервам2. Вълко играе на двора, събира камъчета, захвърля кокошките. К. Петканов, Х, 218. Скок! Търколиш се, а окол тебе писък и смях, и захвърлят те със снежни буци. Н. Бончев, Р (превод), 15. Селим на чардак седеше, / Яна дворове метеше. / Селим си Яна зафърля / с червени, златни ябълки. Нар. пес., СбВСт, 76. захвърлям се, захвърля се страд. Всеки знае, че е лесно да се захвърли една книга от единия край на стаята до другия. Хим. IХ кл, 1950, 34.
◊ Захвърлям / захвърля като парцал някого. Разг. Пренебр. Изоставям безцеремонно някого. – Едва сега ми става ясно, че и ти си бил като всички други мъже. Искал си, значи, да си минаваш времето с мен и в края на краищата да ме захвърлиш като парцал. Св. Минков, РТК, 87. – Ти не би могла да обичаш един мъж, който те захвърли като парцал, за да се ожени за Мария, за да спечели „Никотиана“... Д. Димов, Т, 304. Захвърлям / захвърля на боклука някого. Разг. Пренебрегвам, съсипвам някого, като го лишавам от възможността да работи или живее добре. – Прав е бай Хаджи – допълни бай Стоян, – не може току-тъй царщината да ни захвърли на боклука. Ст. Чилингиров, ХНН, 35. Захвърлям / захвърля на произвола на съдбата някого. Книж. Ставам причина някой да изпадне в бедствено положение, като преставам да се интересувам дали той ще има подслон и средства. Но сякаш всички бяха забравили, че има живи хора в землянката. Скоро шумът в лагера съвсем утихна, сякаш лагерът изведнаж се беше изместил, а тях ги бяха захвърлили тука на произвола на съдбата. П. Вежинов, НС, 209. Захвърлям / захвърля на улицата някого. Разг. Ставам причина някой да остане без жилище, без подслон или средства. – За нелегалния венчавката е опасно нещо, но семейството ви е налице. Обичате го, зная, а най-безразсъдно искахте да го захвърлите на улицата. Х. Русев, ПЗ, 158.