ЗАХВЪ̀РЛЯНЕ, мн. няма, ср. Отгл. същ. от захвърлям2 и от захвърлям се. Разпростря се особено надълго да описва скарването си с някакъв си големец, който го преследвал и на чиято отмъстителност се дължи и захвърлянето му в това отстранено и диво село. Й. Йовков, ПК, 120. Тя искаше да вярва – любовта вярва! – че захвърлянето ѝ от Трайчева се дължеше на някаква клевета въз нея. Ив. Вазов, Съч. ХХVII, 126.