ЗАХВЪРЧА̀ВАМ, -аш, несв.; захвърчà, -ѝш, мин. св. -àх, св., непрех. Започвам да хвърча. Тя [пчелата] не можа да разбере къде се намира и кацна върху листата на едно градинско цвете. Около нея захвърча една бяла пеперуда и кацна наблизо. Елин Пелин, ПР, 23. Уж дъхаше на пролет, върбите спускаха дългите си бледозелени реси, когато небето посивя и във въздуха захвърчаха нежни пухкави снежинки. Б. Несторов, АР, 52. Случвало ви се е да гледате, когато секат някое дебело дърво в гората, па и сами сте секли. Удариш веднъж със секирата – дървото само потреперва; зачестиш ударите – захвърчат трески. Хр. Максимов, СбЗР, 31. Той перна с железния край на тоягата си натрупаните на камара главни тъй силно, че въглени захвърчаха на всички страни и искрести пламъчета. Ст. Загорчинов, ДП, 31.