ЗАХЛАДНЯ̀ВАМ, -аш, несв.; захладнèя, -èеш, мин. св. захладня̀х, прич. мин. св. деят. захладня̀л, -а, -о, мн. захладнèли, св., непрех. 1. За време, част от денонощието, въздух и др. – ставам хладен, преставам да бъда топъл; захладнявам се, захладявам1, захлаждам1, застудявам2. Времето захладня, почнаха да преваляват есенни дъждове, мина сеитбата, а от Пинтезовите никакъв хабер за сватба. И. Петров, НЛ, 86. Нощите не бяха захладнели в тоя южен край и звездите мигаха сънливо отгоре. А. Христофоров, А, 175.
2. Безл. захладнява, захладнее. Настъпва хладно време, става хладно; захладнява се, захладнява, захлажда, застудява. Есента настъпи бързо в странджанските усои. Захладня. П. Илиев, ЛВ, 76. Още не беше захладняло, та джамовете на дюкяна бяха откачени. В. Мутафчиева, ЛСВ I, 582.
ЗАХЛАДНЯ̀ВА СЕ несв.; захладнèя се св., непрех. Рядко. 1. Захладнявам (в 1 знач.). Щом избъбреш вечернята, то времето са захладнява, фустанете тръгват на разход. Хр. Ботев, Съч. 1929, 79.
2. Безл. захладнява се, захладнее се. Рядко. Захладнява; захладява се, захлажда се, застудява се. Есенно време, като се захладнее, правя сурова туршия.