ЗАХЛАДЯ̀ВАМ1, -аш, несв.; захладèя, -èеш, мин. св. захладя̀х, прич. мин. св. деят. захладя̀л, -а, -о, мн. захладèли и (диал.) захладя̀, -ѝш, мин. св. -ѝх, св., непрех. 1. За време, част от денонощието, въздух и др. – ставам хладен, преставам да бъда топъл; захладявам се, захладнявам, захлаждам1, застудявам2. Малко преди да си заминем, температурата спадна, времето захладя. П. Вежинов, ДМ, 80. Когато нощите захладеят, ще палим печката.
2. Безл. захладява, захладее и (диал.) захлади. Настъпва хладно време, става хладно; захладява се, захладнява, захлажда, застудява. Говориха дълго още. Забравиха печката. Тя изгасна. През тънките стени проникваше студ, в стаята захладя. Б. Несторов, СР, 158. Колкото наближавахме реката, толкова и захладяваше. По лъките наоколо вече блестеше сланата. К. Калчев, ПИЖ, 85.
ЗАХЛАДЯ̀ВАМ СЕ несв.; захладèя се и захладя̀ се св., непрех. 1. Захладявам1; захладнявам се, захлаждам се, застудявам се. Пътят лази в замайващи завои нагоре и наближава прелеза. Въздухът се захладява. Ст. Станчев, НР, 38. Дните се захладиха вече.
2. Безл. захладява се, захладее се и захлади се. Захладява; захладнява се, захлажда се, застудява се. – Бягай, даскале, докато не е съмнало. Вече се захладява. Скоро и роса ще падне. Зл. Чолакова, БК, 76. В края на октомври се захлади много, паднаха слани.
ЗАХЛАДЯ̀ВАМ2, -аш, несв.; захладя̀, -ѝш, мин. св. -ѝх, св., прех. Диал. Правя хладен, хладък; захлаждам2, разхлаждам. Духна вятър, та захлади времето. Н. Геров, РБЯ II, 136. Захлади малко водата. Н. Геров, РБЯ II, 136. Западният вятър захладява морската вода. захладявам се, захладя се страд.
– От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1897.