ЗАХЛАДЯ̀ВАНЕ1, мн. -ия, ср. Отгл. същ. от захладявам1 и от захладявам се; захладняване, захлаждане1, застудяване2. Печката гореше и след есенното захладяване вътре беше топло, приятно. Б. Несторов, АР, 29.
ЗАХЛАДЯ̀ВАНЕ2, мн. няма, ср. Диал. Отгл. същ. от захладявам2 и от захладявам се; захлаждане2, разхлаждане.
– От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1897.