ЗАХЛА̀ЖДАМ1, -аш, несв.; захладя̀, -ѝш, мин. св. -ѝх, св. (диал.), непрех. 1. За време, част от денонощието, въздух и др. – ставам хладен, преставам да бъда топъл; захлаждам се, захладнявам, захладявам1, застудявам2. Нощите захлаждат вече.

2. Безл. захлажда, захлади (диал.). Настъпва хладно време, става хладно; захлажда се, захладнява, захладява, застудява. Вечер захлажда, трябва да се обличате по-добре.

ЗАХЛА̀ЖДАМ СЕ несв.; захладя̀ се св., непрех. 1. Захлаждам1; захладнявам се, захладявам се, застудявам се. Времето се захлади. Δ Нощите вече се захлаждат и улиците опустяват по-рано.

2. Безл. захлажда се, захлади се. Захлажда; захладнява се, захладява се, застудява се. Започна да се захлажда. Слънцето преваляше над най-високите скали и клонеше към залез. Т. Харманджиев, КЕД, 212. Щом се захладеше, баирът се разцъфтяваше от шарени момински премени. Ил. Волен, МДС, 9. Майските желти бъзуняци, кои захващат да летят, кога ся захлади, бяха ся вече разлетели и бръмчаха с долните си перести крила. Ц. Гинчев, ДТ, 19-20.

ЗАХЛА̀ЖДАМ2, -аш, несв.; захладя̀, -ѝш, мин. св. -ѝх, св., прех. Диал. Захладявам2. захлаждам се, захладя се страд.

– От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1897.


Източник: Речник на българския език (онлайн)