ЗАХЛА̀СВАНЕ1, мн. -ия, ср. Отгл. същ. от захласвам1 и от захласвам се; захлас. Съзерцаваме пейзажа на финската земя. Трябва много да обичаш своята родина, за да сияеш в чистия възторг на захласването. Кр. Белев, З, 4. Децата слушаха веселата историйка, смееха се до захласване, та майка им час по час ги подканяше да внимават, за да не се задавят. О. Василев, ЖБ, 101. Слушам до захласване. Δ Пея до захласване.
ЗАХЛА̀СВАНЕ2, мн. -ия, ср. Диал. Отгл. същ. от захласвам2 и от захласвам се; захласкване, халосване.