ЗАХЛА̀СНАТО нареч. 1. В захлас, в унес; унесено, занесено. Той ми изкара целия си репертоар без прекъсване. Бяха се събрали всички вкъщи и слушаха захласнато. Ст. Даскалов, ЕС, 307. Голям Борован, който най-малко очакваше да види Щерев, го гледаше влюбено, забравено, захласнато. Д. Ангелов, ЖС, 188. Той се взираше захласнато някак, като човек, който не гледа нищо. Ив. Вазов, Съч. ХХIII, 100. Поет на лира вдъхновена / захласнато си свиреше / и пееше. П. Р. Славейков, Избр. пр I, 134.
2. В съчет. със смея се и др. Много силно и непрекъснато, до задушаване. Офицерите се надпреварваха да пущат остроти и да разказват не дотам прилични вицове, а Анет се смееше захласнато. Д. Ангелов, ЖС, 226.