ЗАХЛА̀СНАТОСТ, -ттà, мн. няма, ж. Състояние на захласнат1; унесеност, занесеност. Изразът на доверчива захласнатост, с който моряците го слушаха, го въодушевяваше. Н. Антонов, ВОМ, 80. По път и над път коля, хора; един пее, други свири; но Божко и Винка не пеят – кахърни са. Тяхната захласнатост отиде дотам, че не видяха една вечер как колата със снопи се прекатуриха. Ц. Церковски, Съч. III, 191.