ЗАХЛÈНЧВАМ, -аш, несв.; захлèнча, -иш, мин. св. -их, св., непрех. Започвам да хленча. Жанет се опита да хване котенцето, но се чукна о масата, захленчи и отиде при баба си. М. Грубешлиева, ПП, 226. Когато то [детето] захленчваше да поиска хляб, те му викаха: – У, пък тая мечка няма никога да се наяде! Елин Пелин, Съч. III, 22. Майката захленчи – сега вече не престорено, а със сълзи, с горещи, обилни сълзи. Д. Калфов, Избр. разк., 14.
– Друга (диал.) форма: захлèнцвам.