ЗАХЛЕСТÈН и ЗАХЛЕСТЯ̀Н, -а, -о, мн. -и. Прич. мин. страд. от захлестя като прил. Диал. Задъхан, запъхтян. – Той видя, че при един от полицейските пристави дотърча Адамчо Кокошарина и запъхтян, захлестен, пошъпна му смутено нещо на ухото. Ал. Константинов, БГ, 124. Вързаните в един храст кучета сега лежаха захлестени на слънце върху измачканата трева на синора. Ем. Станев, ИК III, 164-165. Тошо (бяга, стиснал здраво калпак в ръка). Косьо и Милко (също бягат – гологлави и захлестени). Ц. Церковски, ТЗ, 164. Ето изведнаж един полицейски чиновник излезва захлестян из театъра: „Вътре хиляди погинват!“ – изкрещява той. БПр, 1894, кн. 1, 20.