ЗАХЛЕСТЯ̀ВАМ, -аш, несв; захлестя̀, -ѝш, мин. св. -ѝх и -я̀х, прич. мин. св. деят. захлестя̀л, -а, -о, мн. захлестèли, прич. мин. страд. захлестя̀н, -а, -о, мн. захлестèни и захлестèн, св., прех. Диал. Правя някой да диша тежко, с усилие; задъхвам, запъхтявам.
ЗАХЛЕСТЯ̀ВАМ СЕ несв.; захлестя̀ се св., непрех. Диал. Започвам да дишам тежко, с усилие, обикн. от умора; задъхвам се, запъхтявам се. Към десет часа, когато росата изсъхна, двете висулки се напълниха, а Зъмка [кучето] се измори, изплези език и се захлестя. Ем. Станев, ЯГ, 28.