ЗАХЛЍПВАМ, -аш, несв.; захлѝпам, -аш, св., непрех. Започвам да хлипам. Елка се опита да потисне мъката, която я задушаваше, очите ѝ се замрежиха в сиво було и без да мисли повече, спусна се към баща си и захлипа на рамото му. М. Смилова, ДСВ, 138. Тук Мери внезапно захлипва, не толкова от скръб, колкото от нерви, с почти сухи очи, които ме гледат отчаяно. Б. Райнов, ГН, 163. Найда не отговори нищо, захлипа и сълзи обилни потекоха от очите ѝ. К. Величков, Н, 1883-84, кн. 3-4, 388.