ЗАХЛÒПВАМ1, -аш, несв.; захлòпам, -аш, св., непрех. и (диал.) прех. 1. Започвам да хлопам. Разговора им пресичат момите, които захлопват на пътните врати. П. Тодоров, Събр. пр II, 264. Една вечер някой силно захлопа по спуснатите ролетки на печатницата. Ран Босилек, Р, 17. Каруцата захлопа по неравния път и запраши след себе си. Ст. Чилингиров, РК, 120. Заран край чешмите захлопат бакърени менци, жените наплискат с шепи калдъръма и преметат пред вратните. Н. Тихолов, ДКД, 122. Едвам що да задремем, ето че захлопал дядо поп клепалото. Ил. Блъсков, С, 8. По-късно Методи Кусев признава: „Захлопа сърцето ми, като чух всичко това“. К. Странджев, ЖБ, 20.
2. Започвам да бия, удрям, звъня. Отведнаж през денът захлопват камбаните. С, 1894, бр. 1477, 3. захлопвам се, захлопам се страд. Вратата се заудря и захлопа и някакъв зверски, страшен глас хвана да реве отвън... Ив. Вазов, Съч. ХХIII, 163. Пътня са врата захлопа, / отиде Еньо да отори. Нар. пес., СбНУ ХХII-ХХIII, 59.
ЗАХЛÒПВАМ2, -аш, несв.; захлòпна, -еш, мин. св. -ах, прич. мин. страд. захлòпнат, св., прех. 1. В съчет. с врата, прозорец, капак. Затварям силно, с тласък (врата, прозорец и др.); хлопвам. Той рязко се извърна и шумно захлопна след себе си вратата на учителската стая. А. Гуляшки, Л, 374. Марин се прибра рано. Щом го чу да захлопва портата Стамена знаеше, че ще го види празен. В. Мутафчиева, ЛСВ I, 289. Прибра банските си гащета в куфара, захлопна капака. Ем. Манов, БГ, 115. // Затварям силно, с трясък нещо, като хлопвам вратата, капака му и под. Старшината е победил майора и полуусмихнат, бавно прибира фигурките; най-сетне захлопва пирографираната кутия и с достойнство излиза последен. Н. Тихолов, ДКД, 18. И по-скоро по навик извади табакерата си, опипа с дългите си пръсти папиросите, но се нацупи, упрекна в себе си тази коварна слабост на волята, захлопна рязко табакерата и я напъха дълбоко в джоба си. Г. Караславов, ОХ IV, 316-317.
2. Разш. Диал. Затварям. След това спружват го [мъртвеца] на постеля и захлопват му очите. СбКШ, кн. VII, 140. захлопвам се, захлопна се страд. Чуваха се викове: – Бягайте, турците колят! С трясък се спускаха ролетките на дюкяните, захлопваха се кепенците на прозорците. Д. Спространов, С, 354.
ЗАХЛÒПВАМ СЕ несв.; захлòпна се св., непрех. За врата, капак и под. – затварям се с хлопване, с трясък; хлопвам се. Когато и четвъртият славянин премина арката на портата, крилата тежко се захлопнаха зад тях. Ст. Загорчинов, ЛСС, 147. Богдан и Звезда изхвърчават навън, вратата с трясък се захлопва, Невена е смаяна. Г. Джагаров, ТМЗ, 195.