ЗАХЛУПА̀К1, мн. -ци, след числ. -ка, м. Остар. и диал. Похлупак, капак; захлупка, захлупачка. Заставаш в първата зала, където под големи стъклени захлупаци са наредени златните вещи от съкровището на Тутанкамон. С. Северняк, ОНК, 261-262.
◊ На всяко гърне захлупак. Диал. Ирон. За човек, който се меси навсякъде, където трябва и където не трябва. Търкулнало се (търколило се) гърнето, та (и) си намерило захлупака. Диал. Пренебр. Употребява се за хора с еднакви недостатъци, когато се сближат или сдружат за някаква дейност поради вътрешно предразположение един към друг. – Тате, ти си несправедлив към Лазарова. Той е симпатичен младеж и мой приятел. – Бъдете си приятели: търкулнало се гърнето, та си намерило захлупака. Ив. Вазов, Съч. ХVIII, 136.
– Друга (диал.) форма: захлюпàк.
ЗАХЛУПА̀К2. Вж. захлупци.