ЗАХЛУПА̀Ч м. Обикн. в съчет.: Нож захлупач. Диал. Сгъваем нож, чието острие се прибира. Забиха в гърдите му един домашен нож захлупач. Ив. Вазов, Съч. ХVI, 108. Дай ми захлупачо да си отрежа леб. СбНУ ХLII, 259.
– Друга форма: захлюпàч.
