ЗАХЛУ̀ПВАМ, -аш, несв.; захлу̀пя, -иш, мин. св. -их, св., прех. 1. Покривам някакъв отвор, съд, с похлупак, захлупак1. Преди да налее в голямата делва за нас, тя ще напълни направо от буталката бялото калаисано менче, ще го захлупи добре с капачето, па, като ми го подаде: – Иди занес това баба си Дони – ще каже. Т. Влайков, Пр I, 181. После стана от одърчето, захлупи голямото гърне с виното. Ив. Вазов, Съч. VI, 8-9. Слугинята на адвоката бе захлупила зиналото гърло на делвата с таблата на адвоката... П. П. Славейков, Събр. съч. VI (1), 134. // Покривам нещо обикн. с похлупак, поставям нещо под похлупак. Димана пусна краищата на забрадката си, завъртя се неуверено и безсмислено и току се отпусна на близкия кош, под който бе захлупила няколко пилета. В. Геновска, СГ, 325. Яйцата вдигнах още топли от полозите и ги сложих на главата си, като внимателно ги захлупих с касторената си шапка. Г. Белев, ПЕМ, 39.
2. Разш. Покривам като с похлупак нещо, някого; затисвам, притисвам. Косът подрипна, изцвъртя, но тоя път лисичето не се уплаши, скокна и захлупи с двете си лапи жертвата. Н. Хайтов, ШГ, 220. Волът ритна със задния ляв крак, отскочи с ярема и сви надясно, като подбра и другия вол към изкопа. Колата се сви под прав ъгъл и докато селянинът се опомни, задницата припращя, обърна се и го захлупи в изкопа. Н. Попфилипов, РЛ, 130. // Покривам изцяло някого, нещо; затрупвам. – Тъй де, защо не джамия! – лютеха се те. – Какво му е на училището, добро си е то, стига ни и това. Я колко деца отиват!... А ние има ли де да се молим? Кога ли таванът ще ни захлупи някой ден... Б. Несторов, СР, 163. ● Обр. Небето още повече потъмня, почти захлупи селото. К. Петканов, Х, 107.
3. Поставям шапка или някакъв предмет на главата така, че да се закрият очите или цялото лице; нахлупвам, нахлузвам. Клинката захлупи гугла над ушите си и отиде при Дойчина. К. Петканов, ЗлЗ, 160. Засегнат чувствително, Ради Забенски му метна един кръвнишки поглед, пристъпи една крачка и аха-аха да захлупи тепсията на главата му. Чудомир, Избр. пр, 212. // За шапка, покривало – покривам главата така, че да не се виждат очите или цялото лице. Някаква огромна шапка, прилична на кюп или на кошница, захлупваше главата му, но така, че лицето му не се виждаше. Ив. Карановски, Разк. I, 123.
4. Поставям нещо, обикн. някакъв съд с отвора надолу; обръщам. Лучиано трябва да хвърля пак. Той се смее – печалбата и парите не го интересуват, но разбира се, му е приятно. Раздрусва чашата и я захлупва, после я вдига. С. Славчев, БФ, 265. Дроздев стоеше пред писмената маса и чакаше края на това двойно телефонно общуване с неизвестността. Най-сетне служебният тигър се сбогува с невидимите си събеседници, захлупи слушалките върху двата апарата и се обърна към изправения към него посетител. Св. Минков, Избр. пр, 481.
5. В съчет. с лице, очи и др. същ. с предл. с, в. Закривам (лице, очи) с нещо. Бияза захлупи с длани очите си, да не ги види Владо, че са овлажнели, и дълбоко въздъхна. М. Яворски, ХСП, 102. Дядо Никола захлупи лице с ръцете си и окаяно и горчиво заплака. Елин Пелин, Съч. II, 165. Добра захлупи лице в престилката си и зарида. К. Петканов, СВ, 220. // В съчет. с лице, очи, глава. Притискам (лице, очи, глава) в нещо така, че да закрия лицето, очите. Майката на Людмила изглеждаше пред хората весела, но влезеше ли вкъщи, захлупваше лице на възглавницата. А. Гуляшки, СВ, 65. Захлупи лице в сламата и се опита да спи. М. Грубешлиева, ПИУ, 166. Редът беше прав, но буквите наистина се кривяха. – Харесва ли ти твоят ред? – Да! – отвръщам аз и захлупвам глава на чина. Н. Каралиева, ЯЧ, 128.
6. Разг. Повалям, събарям някого. Знаят турците кой е свършил тая работа, но си мълчат, мълчат и траят, докато една вечер друга пушка захлупва нàземи Сахтиянов Гьоргя. Н. Хайтов, ШГ, 51.
7. Прен. Разг. С думи или постъпка постигам морално превъзходство и заставям някого да млъкне, да се засрами. – Е, защо не щеш да ми подпишеш документа, Йордане? Страхуваш ли се? А Балканджията направо го захлупи: – Не че се страхувам, ами писаното там не е вярно. Ст. Марков, ДБ, 178. – Остави ти това, знаеме те тебе какъв стопанин беше през частно време. Държеше една кранта, та и празна каруца не можеше да тегли – захлупи го бригадирът Голям Крушко. Б. Обретенов, С, 71. // Постигам превъзходство, налагам се над някого в надпревара за нещо. Започна търгът. Стойчо вдигна с още сто. Кольо пак го захлупи. В. Ченков, ПС, 9.
8. Остар. и диал. Затварям. Тя захлупи романа тъкмо там, дето се зафащаше дуелът със сабя между благородния герой и петте му врагове. Ив. Вазов, Съч. IХ, 131. Аз мисля, че ако сърните от Витоша да би погледале на неговите [на момиченцето] очи, то би трябало да са засрамят и да захлупят клепачете си; аленият трендафил би трябало да са засрами от устните ѝ. А нейната веселост? – Такава невинна веселост имат само ластавиците. Л. Каравелов, Съч. V, 182. захлупвам се, захлупя се I. Страд. от захлупвам. Прибавят се [към изпържения лук] морковите, налива се малко вода и се захлупва с капак, за да се задуши зеленчукът до пълно омекване. М. Гаврилова и др., ТПХ I и II, 148. II. Възвр. и взаим. от захлупвам във 2 знач. Приближаваха се [гълъбите] с вдигнати човки, но не се клъвваха, а подхвръкваха, като да се захлупят с крилете си един друг. Ст. Даскалов, ЕС, 334.
ЗАХЛУ̀ПВАМ СЕ несв.; захлу̀пя се св., непрех. 1. Обикн. с предл. върху, на, над. Закривам лицето и очите си, като лягам върху нещо или се опирам на нещо. Тя става мълчаливо от стола си, прибира се в спалнята, захлупва се върху кревата и дълго тресе тялото си в горчив и неудържим плач. Св. Минков, РТК, 169. Севда смръкна сълзите си, изтърча горе в стаята си, захлупи се и ревна с глас. Г. Караславов, С, 197. Тамара закри очи с длани и се захлупи на земята. Чу се сподавено хълцане. Л. Дилов, ПБД, 82. И Гина се обърна, захлупи се на стената, не можейки да задуши отдавна накипелите сълзи, разрида се горчиво. Ст. Дичев, ЗС II, 291. И сам не разбра защо му се прииска да се захлупи над бюрото и да зареве с глас, но го досрамя. Не е дете, мъж е! Кл. Цачев, В, 41.
2. Лягам или падам по корем с лице към земята. Отивам чак на другия край на плажа и се захлупвам по очи. Тарас, СГ, 84. Един от тях се захлупи върху очите си и остана да лежи неподвижно. Д. Димов, Т, 610. – Идва! – изрева един от копиеносците и се захлупи на земята. Н. Хайтов, Л, 61.
3. Диал. Спускам се ниско върху нещо така, че го закривам. От пезула по малка дървена стълба се отива на сундурмата, върху която се захлупвала широка стряха, подпряна с диреци. СбЦГМГ, 419.
◊ Захлупвам / захлупя под копанята (коритото) някого. Диал. Пренебрегвам някого, проявявам незачитане към някого. – Чакай де, чакай... Не се пали! Нали трябва да зная! Осем години бригадир... бронзов медал и отведнъж – луп... да го захлупим [председателя] под копанята. Н. Хайтов, ПЗ, 67. Захлупвам / захлупя под корито<то> някого. Разг. 1. Преженвам по-голям от себе си, обикн. брат или сестра. Изтърсак на стрина Добра и чича Мирча беше Радка. Жените, като я гледаха да расте хубава и дяволита, често се шегуваха с кака ѝ: – Жени се, маа, Стойно! Жени се, доде не са се вгледали ергените на това Радкестото, че ще те захлупи под коритото, а! Ил. Волен, ДД, 113. – Към Димитровден ще вдигнем сватбата. Ако дотогава ергенуваш, ще те захлупим под коритото... В. Нешков, Н, 283. 2. Успявам да надмина някого по успехи, прояви, да се наложа над някого. – Че като препаса на другия ден пистолета на кръста си оная ми ти Марена Алтънова! Малей, земята пищи под нея! Всичките младежи ги захлупи под коритото! – кривеше глава и цъкаше той. Ил. Волен, МДС, 144. – Пуснете ме – извика Кольо, – че и вас ще метна на тоя плет да висите като кратуни и да ви се смее цялото село! Вторият брат пришепна на третия: – Тоя ще ни захлупи под коритото. Бой му се пада! Ламар, ПР, 85.
– Друга (диал.) форма: захлю̀пвам.