ЗАХЛУ̀ПЕН, -а, -о, мн. -и. Прич. мин. страд. от захлупя като прил. 1. Рядко. Обикн. за сграда – прихлупен, схлупен. Иди в градовете, взри се в затулено, захлупено дюкенче – превит на две обущар, шивач. Г. Стаматов, Разк. II, 157. Захлупена къща.
2. Разг. Пренебр. Който не може да съобрази как да се държи или да постъпи, за да направи добро впечатление или да постигне нещо; загубен, забутан. – Какъв си захлупен, едни гости не можеш да поканиш, както трябва.
– Друга (диал.) форма: захлю̀пен.