ЗАХЛУ̀ПКА ж. Остар. и диал. Похлупак, капак; захлупак1. Под керемидите са насипани ечемичени зърна: когато гладните врабчета се приближат и закълват зърната под керемидата, дръпваш конеца и някое нещастно птиче остава затворено под падналата захлупка. Д. Бозаков, ДС, 116. Металическият съд се затуля с яка захлупка и ся слага връх пещ. И. Гюзелев, РФ, 191. Компас ся нарича една околчаста дървена .. (кутийка), със стъклена захлупка. Пч, 1871, кн. 3, 42.
◊ Търкулнало се (търколило се) гърнето, намерило си захлупката. Диал. Ирон. Употребява се за хора с еднакви недостатъци, когато се сближат или сдружат за някаква дейност поради вътрешно предразположение един към друг. – Бай Марко се е годил за тоя Кралѝч, ама един ден горчиво ще му излезе. – Търколило се гърнето, та си намерило захлупката. Ив. Вазов, Съч. ХХII, 129.
– Друга форма: захлю̀пка.