ЗАХЛУ̀ПЯМ, -яш, несв. (остар. и диал.); захлу̀пя, -иш, мин. св. -их, св., прех. Захлупвам. Прочитам урока вендъж и дваж, и пет пъти и мъча се да го запомня. Захлупям книгата. Опитвам се да го кажа науст. Т. Влайков, Пр I, 160. захлупям се, захлупя се страд., възвр. и взаим. Устието на пещта ся захлупя, за да не излиза оттам горещината. КН, 1873, кн. 6, 19.
ЗАХЛУ̀ПЯМ СЕ несв. (остар. и диал.); захлу̀пя се св., непрех. Захлупвам се.