ЗА̀ХОД1, мн. няма, м. Остар. и диал., сега поет. 1. Залез, залязване1; заник. Противоп. изгрев. Наближаваше часът на величествения заход на слънцето зад яра. Ив. Вазов, Съч. VIII, 92. Понякога, при заход слънце, бай Младен сядаше на ниското си рибарско столче пред басейна. Д. Калфов, КР, 49. Луната на заход бе; късен час. К. Христов, ПВ, 29.
2. Мястото, посоката, където залязва слънцето; запад, залез, заид. Противоп. изток. Погледът му проследи внимателно дирите. – Дошли са от заход и са се насочили на изток. Ст. Загорчинов, Избр. пр III, 396. Заход слънце се багреше. Беше тиха вечер – рядко да зърнеш мухичка. А. Страшимиров, ЕД, 131. Приятно време ще бъде: ако слънцето заходи кръваво; ако на заход слънца ся подвига гъста мъгла над локвите и барите. Лет., 1871, 10. Гаснее, тъне слънце зад вълните. / Заход е цял във кървав плам облян. К. Христов, Избр. ст, 19. Месецът не беше, Магдице, на изгрева, / а па слънцето, Магдице, на заода. Нар. пес., СбНУ ХLIХ, 221.
3. Обикн. с предл. по, към, преди и в съчет. със слънце. Времето, когато залязва слънцето; заник, залез, заид. Противоп. изгрев. Димовица ожъна ечмичената нива сама. Когато прибираше снопите по заход слънце, при нея се отбиха трима отпускари. К. Петканов, МЗК, 221. Привечер, към заход слънце, се зададоха пръвите преселници. Отбиха в една полянка, пуснаха колите и запалиха огньове, зачакаха нощта. К. Петканов, П, 120. Но преди това отребѝ фасул, сложи го в кюпчето и подкладѝ огнец. А къде заход – една тенекия качамак. Х. Русев, ПЗ, 95-96. – Стягай конете! Преди заход слънце ние трябва да сме отвъд границата! Н. Бончев, Р (превод), 86.
ЗА̀ХОД2 м. Остар. и диал. Нужник, клозет; заходник1. В седем часа излезе на двора и потърси заход. Прислужницата шъташе по двора. Тя му посочи един дъсчен сандък, кривнат, без покрив. А. Каралийчев, ПГ, 182-183. Пазете умерен живот; пазете чисто в къщите, в земниците и заходите да ся хвърля негасена вар. Лет., 1872, 156. По всичките села, както и в града на нашата Епархия, не са знаеше мярата на мъченията и страданията. Мъжете са немилостиво бияха, затваряха в кочините и заходите, а пък жените и момите са караха с боси нозе тръне да връшат. СПл, 1876, бр. 7, 26.
◊ Развалям / разваля къща, направям / направя заход. Диал. Постъпвам безсмислено, обикн. като развалям, жертвам нещо ценно заради нещо дребно, незначително.
ЗА̀ХОД3 м. Остар. Помещение за прибиране, скриване, обикн. на вещи – маза, подземие, килер и под. Калпаци и паласки се снемали, ножове и пушки се отпасвали и всичко това непотребно вещество се предавало на съхранение в черковните заходи. З. Стоянов, ХБ, 371. „Аз Пилат ли съм? И тебе ще дам да разумейш... Никой не може да ми заповядва.“ „В захода ли?“ М. Кънчев, В, 219.
ЗАХÒД м. Спец. Оттласкване назад при тръгване (на превозно средство). Самолетът прави заход и леко се затъркулва по бетонната полоса. НА, 1963, бр. 4683, 2.