ЗАХÒДВАМ, -аш, несв. (рядко); захòдя, -иш, мин. св. -их, св., непрех. 1. Започвам да ходя. Той заходи из стаята. Чувствуваше се десет години по-млад. В. Геновска, СГ, 477. Когато по-късно аз поотраснах и заходих на училище, и мама мен вече караше да ѝ пиша помениците. Т. Влайков, Пр I, 95. – Поне за приличие да се обадеше сега, да поздрави за годежа на Милка. (Заходва мълчалив). Ив. Вазов, Съч. ХХI, 157.
2. Диал. Прохождам. Молиа се [за детето] калугере, / молила се лепа Мара, / молила се и плакала, / заодило мъжко дете, / заодило, задумало. Нар. пес., СбНУ ХLVIII, 74. Постигнала се убава Яна, / засборвала ми на ден Спасовден, / ми заодила на ден Петровден. Нар. пес., СбБрМ, 15.
3. Диал. Забравям се, става ми зле от много пиене (Н. Геров, РБЯ).