ЗАХРУЩЯ̀ВАМ, -аш, несв.; захрущя̀, -ѝш, мин. св. -я̀х, прич. мин. св. деят. захрущя̀л, -а, -о, мн. захрущèли, св., непрех. Започвам да хрущя; захрусквам, захрупквам. По едно време отзад снегът захрущя и се зачуха стъпки. Й. Йовков, Разк. I, 188. Челюстите [на трошачната машина] динамично захрущяват, сякаш огромното стоманено животно спокойно започва дневната си закуска със скални блокове. В. Ченков, ЗХ, 115.
– Друга (диал.) форма: захръщя̀вам.