ЗАХУ̀ЛВАМ, -аш, несв.; заху̀ля, -иш, мин. св. -их, св., прех. Започвам да хуля. Най-зъл бе той [Терсит] към Ахила и Одисея, които / с много обиди обсипа, ала сега той захули / царя, Атрида божествен. А. Разцветников, Избр. пр III (превод), 24. захулвам се, захуля се страд.