ЗАХЪЛЦУ̀КВАМ, -аш, несв.; захълцу̀кам, -аш, св., непрех. Започвам да хълцукам; захълцвам. – Ти!... Ти!... Смееш да ме обвиняваш? Ти! Крадец! Фалшификатор! Нарзанов отрезвя и се забърка.. – Нейсе... нейсе... – захълцука той. Г. Стаматов, Разк. II, 108. Мана стана да укроти детето, което така високо плачеше от страх, та трябваше да го изведат от стаята.. Поуспокоено, то захълцука и сънливо отпусна глава на рамото ѝ. Кл. Цачев, ГЗ, 56.