ЗАХЪ̀ХРЯМ, -яш, несв.; захъ̀хря, -иш, мин. св. -их и -ах, св., непрех. Диал. Започвам да хъхря. Пръстите му се сгърчваха трескаво, впиваха се в разголената гръд, като че искаха да откъснат онова, което го задушаваше. Гърлото му се захъхряше. О. Василев, ЖБ, 388.