ЗАЦА̀ПАН, -а, -о, мн. -и. Прич. мин. страд. от зацапам2 като прил. Който е нечист; изцапан, замърсен. На стената, ниско над масата, бе окачена газена ламба със зацапано стъкло. Д. Талев, ГЧ, 383. Извади зацапана, нeчиста носна кърпа. Д. Спространов, С, 211. Приличаха си [децата на Ильо] като врабци: всичките дребни, пъргави, с живи сини очички, със смугли, все зацапани личица. М. Смилова, ДСВ, 223.