ЗАЦА̀ПВАНЕ, мн. -ия, ср. Отгл. същ. от зацапвам2 и от зацапвам се; изцапване, оцапване, нацапване, замърсяване. Асансьорите са облицовани с цинк или ламарина, за да се избърсват или измиват лесно при зацапване. М. Гаврилова и др., ТПХ I и II, 38.
