ЗАЦАРУ̀ВАМ, -аш, св. и (рядко) несв., непрех. Започвам да царувам. „С тази войска [царицата] ще смаже непокорните боляри в Овечко. Свърши ли с тях, ще свали от престола мъжа си и сама тя ще зацарува от името на малкия Михаил.“ Ст. Загорчинов, Избр. пр III, 316. От днеска нататък свобода и правдина ще зацаруват по всички села и градове. Т. Влайков, Съч. III, 158. Замлъкна и воденицата на Лазар Дъбака. Дивота и мълчание зацарува наоколо и изпълни с нерадостни мисли сърцето на всякога веселия Дъбак. Елин Пелин, Съч. I, 166. Въз цялата природа падаше мека синкава сянка, гъстите клонаци ставаха по-сплъстени и по-непрозирни, а песните на птиците постепенно замлъкваха и вълшебен мир зацаруваше в небето. Ив. Вазов, Съч. ХVI, 80.