ЗАЦАРЯ̀ВАМ, -аш, несв.; зацаря̀, -ѝш, мин. св. -ѝх, св., непрех. Започвам да царя, да господствам, да владея някъде. Една безмълвна тишина зацари навсякъде. Й. Йовков, Разк. II, 165. Още преди три години шарката отне единственото дете на семейство Мермерови и оттогава в апартамента им зацари нервна атмосфера. Д. Кисьов, Щ, 358. Над простора наново зацарява ритмичен метален звън на остри мотики. М. Вълев, ПСС, 40.