ЗАЦВЪРЧА̀ВАМ, -аш, несв.; зацвърчà, -ѝш, мин. св. -àх, св., непрех. и (рядко) прех. Започвам да цвърча; зацвърквам, зацвъртявам. По тревите и дърветата заблестяха неотърсените дъждовни капки, зацвърчаха и се заборичкаха по клончетата сивите врабчета. К. Калчев, ЖП, 173. Из стърнищата зацвърчаха хиляди щурци. Х. Русев, ПС, 159. След малко ще се сгърчат и ще зацвърчат набучените на пръчки около жаравата мренки. С. Северняк, ОНК, 85. Беше станало вече тъмно и във внезапната тишина се чу как зацвърча сред пламъците мокро дърво. Н. Тихолов, ДКД, 94. Славейче ле, славейче, / .. / Обади се, не мълчи, / сладка песен зацвърчи! П. Р. Славейков, Избр. пр I, 71.