ЗАЦÈПВАМ1, -аш, несв.; зацèпя, -иш, мин. св. -их, св., прех. и непрех. Започвам да цепя. Разказваха на подбив, че всяка сутрин чичо му Атанас Юрталана сръгвал бабичката си по ребрата: – Хайде, хайде! Наш Тошко откога е зацепил дърва, пък ти още спиш! Г. Караславов, С, 23-24. Босфорът вече остава назад, параходът зацепва водите на Черно море. Хр. Бръзицов, НЦ, 336. Той с мъка се запровира из гъстака и сухата кашлица пак зацепи гърдите му. Елин Пелин, Съч. I, 124. Силни гърмежи зацепиха въздуха. Ив. Вазов, Съч. ХII, 134. Една нощ баба станала пред зора. Повъртяла се и излязла на двора по риза и боса. Зацепила из безкрайния двор и право у чичови Дишови. Й. Вълчев, РЗ, 161. Орли зацепили под небесното пространство, овчарски кучета залали, гората екнала. З. Стоянов, ХБ, 379. зацепвам се, зацепя се страд.
ЗАЦÈПВА МЕ несв.; зацèпи ме св., непрех. Разг. Започва да ме цепи, да ме боли. Зацепи ме главата.
ЗАЦÈПВАМ СЕ несв.; зацèпя се св., непрех. Започвам да се цепя. Ушите ми фукнаха, главата ми се зацепи, почерня ми на очите, примрях и толкова помня. Ил. Блъсков, Китка V, 1887, кн. 5, 4. Палатката ни е стара и платното ѝ се зацепи вече. Δ Тази копринена рокля е много стара и се е зацепила.
ЗАЦÈПВАМ2, -аш, несв.; зацèпя, -иш, мин. св. -их, св., прех. Спец. Правя цепнатина, цепка в нещо, сцепвам нещо частично, донякъде. На фрезите се поставят специални чашкообразни глави, които имат определен ъгъл на рязане и не зацепват дървесината. В. Цветков и др., МТД, 117. зацепвам се, зацепя се страд.
ЗАЦÈПВАМ СЕ несв.; зацèпя се св., непрех. Сцепвам се.
ЗАЦÈПВАМ3, -аш, несв.; зацèпя, -иш, мин. св. -их, св., прех. 1. Спец. За машинен елемент – закачам, захващам с някаква своя издатина или допирам друг машинен елемент, за да се осъществи контакт, който привежда в действие някакъв механизъм, машина и др. Противоп. отцепвам. Маховикът се отлива от чугун или стомана и по периферията е снабден със зъбен венец, за който зацепва електромотора, привеждащ мотора в движение. Р. Ранков и др., М, 97.
2. Жарг. Разбирам, схващам смисъла на казаното от някого; загрявам2, вдявам. Аз се подхлъзвам по някакви стълби, падам няколко стъпала и се задържам на парапета. Викът се повтаря отново и аз за пръв път зацепвам, че той идва от мен. В. Иванчев, П (превод), 45.
ЗАЦÈПВАМ СЕ несв.; зацèпя се св., непрех. 1. Спец. Закачвам се, захващам се в нещо с някаква издатина, острие, кука. Основната причина за възникване на триене е грапавината на допиращите се повърхности. Издадените частици от повърхността на едното тяло се вмъкват (се зацепват) във вдлъбнатините на другото и пречат на движението. Физ. IХ кл, 1965, 59-60.
2. Спец. За машинен елемент – закачам се, захващам се о нещо или се допирам до друг машинен елемент, за да се осъществи контакт, който привежда в действие някакъв механизъм, машина и др. Противоп. отцепвам се, отделям се. Зъбчатият венец на приспособлението за прехвърляне на семената [на памукосеялката] се зацепва с коническото зъбно колело. М. Дуковски и др., СМ, 162.
3. Остар. С предл. в, о. Хващам се, залавям се за нещо или за някого, като се притискам силно в него; вкопчвам се. Тя стъпи на стола, от него седна на прозореца, пусна си нозете навън, полечка се обърна с лице към прозореца, зацепи се с ръцете си о него и леко провлече снага о стената. А. Страшимиров, ЕД, 171. Тък-тък-тък! В глухата гора на чернобор кълвач кълве. С нозете си се зацепил, с опашката си се опрял, с кълвунът си почуква. Д. Манчев, БЕ II, 110.
– От рус. зацепиться.