ЗАЦÈПВАНЕ1, мн. -ия, ср. 1. Само ед. Отгл. същ. от зацепвам2 и от зацепвам се.
2. Спец. Място, където нещо, обикн. дърво, е сцепено. При кроенето на дъските някои от получените детайли имат известни дефекти, като гнилоти, зацепвания и най-вече чепове. Д. Лалев и др., НМП, 204. Секторите се разцепват с брадва цепачка. Така получените цепени необработени дъги са радиални. Но много често по тях има зацепвания и кривини, поради което винаги се оставят малко по-дебели от необходимите дебелини на дъгите. В. Цветков и др., МТД, 87.
ЗАЦÈПВАНЕ2 ср. Спец. Отгл. същ. от зацепвам3 и от зацепвам се. Противоп. отцепване. Предавките по принципа на работата се делят на две групи: 1) предавки чрез триене, 2) предавки чрез зацепване – с непосредствено допиране. Маш. IХ кл., 19.