ЗАЦИМЕНТЍРАМ, -аш, св. и (рядко) несв., прех. Покривам, закривам нещо, като го циментирам. – Коритаров и син му зациментираха в нишата не миньорски взрив, а пакети с бяла глина. Х. Русев, ПЗ, 310. Зациментирам отвор. // Споявам, прикрепям нещо с цимент. Отвън фортът е обграден с четириметрова крепостна стена. Горе над оградата са зациментирани наклонени навън метър и половина високи железни колове. Ал. Гетман, ВС, 172. зациментирам се страд. Основите трябва да се зациментират.