ЗАЦИМЕНТЍРАНЕ, мн. няма, ср. Отгл. същ. от зациментирам и от зациментирам се; циментиране. В някои слаби скали се практикува зациментирането на болтовете в дупките, с което се постига по-голяма устойчивост. Х. Попйорданов и др., ПИ, 137.


Източник: Речник на българския език (онлайн)