ЗАЦЍЦВАМ, -аш, несв.; зацѝцам, -аш, св. Разг. 1. Прех. Започвам да цицам; засуквам1, забозавам. Бебето зацица лакомо и спря да плаче.

2. Непрех. Всмуквам, цицам за пръв път; засуквам1. Еле [или] си от кобила зацицал, / та не знаеш от ристеански [християнски] закон. Нар. пес., СбНУ III, 86.


Източник: Речник на българския език (онлайн)