ЗАЧА̀КВАМ, -аш, несв.; зачàкам, -аш, св., прех. и непрех. Започвам да чакам. Катя зачака пролетта от първите сълзи на капчуците. Н. Каралиева, Н, 135. Рано през пролетта сухият, топлият вятър разтворил люспите на шишарките и оттам покапаха на снега семена безброй. Зачаках да покълнат. Н. Хайтов, ШГ, 166. Чукането се повтори и усили. Двамата се умълчаха и зачакаха. Но онзи, който беше отвън, не се отделяше от вратата и продължи да чука. Б. Несторов, АР, 157. – Счупете дървото на знамето, приберете го! – извика командирът на трета дружина. Сгъват Самарското знаме и зачакват своята смърт. Д. Габе, МГ, 201.