ЗАЧА̀ТЪЧЕН, -чна, -чно, мн. -чни, прил. Книж. Който се намира в зачатък, в начален стадий на своето развитие. Отвън тя [пъпката] е покрита с кожести люспи. Като се снемат тези люспи, може да се види, че под тях се намира зачатъчно стъбълце със зачатъчни листа, около които има зачатъчни пъпки. Бтн V и VI кл (превод), 52. Но туризмът беше още в зачатъчно състояние – по планините нямаше нито сигурни пътища, нито хижи, нито пък имахме възможност за необходимата екипировка. К. Константинов, ППГ, 186.
– От рус. зачаточный. – Друга (остар.) форма: зачàточен.