ЗА̀ЧВАМ1, -аш, несв.; зàчна, -еш, мин. св. -ах, прич. мин. страд. зàчнат, св., прех. и непрех. Остар. и диал. Зачевам1. Господ е създал жената, за да носи тя под сърцето си и да роди челяд. Затова ѝ требува: 1) да зачне; 2) зачнатий плод да носи, докле го роди. Й. Груев, КН 7 (превод), 1. Тя зачна в главата си една такава безумна мисъл: да допълни храна и спокойствие с духовити пития. С. Радулов, НД (превод), 11. зачвам се, зачна се страд.
ЗА̀ЧВАМ2, -аш, несв.; зàчна, -еш, мин. св. -ах, прич. мин. страд. зàчнат, св., прех. Остар. и диал. Започвам1; зачвам се, зачевам2, заченвам2, зачинам. Всеки организъм следва един установен план за развой: зачва по определен начин, развива се по определен път. Ас. Златаров, Избр. съч. III, 175. зачвам се, зачна се страд.
ЗА̀ЧВАМ СЕ несв.; зàчна се св., непрех. Остар. и диал. Започвам се; зачвам2, зачевам се. Защото с появата на човека се ражда нов миропорядък: зачва се царството на дълга и морала. Ас. Златаров, Избр. съч. III, 170.