ЗА̀ЧВАНЕ1, мн. няма, ср. Остар. и диал. Отгл. същ. от зачвам1 и от зачвам се; зачеване1.
ЗА̀ЧВАНЕ2, мн. няма, ср. Остар. и диал. Отгл. същ. от зачвам2 и от зачвам се; започване, зачеване2, заченване2, зачинане.
