ЗАЧЕБРЪ̀СНАТ, -а, -о, мн. -и. Прич. мин. страд. от зачебръсна като прил. Диал. Смахнат, ненормален; налудничав, блъснат, откачен. – Казаха, че тая царевица е с много кочани .. – Ако е хубава, те няма да я оставят за тебе! Ами знаят, че ти си малко зачебръснат и са ти я хвърлили да си губиш залудо трудодните... Ст. Даскалов, СД, 539.