ЗАЧÈВАМ1, -аш, несв.; зачèна, -еш, мин. св. -ах и (остар.) зачàх и зачèх, прич. мин. св. деят. зачèнал и (остар.) зачàл и зачèл, прич. мин. страд. зачèнат и (остар.) зачàт и зачèт, св., прех. и непрех. 1. За жена или женско животно – хващам плод в утробата си; забременявам. Дълги години Щерьовица нямаше деца и когато зачена, беше голяма радост. Д. Кисьов, Щ, 204. Знай, че братовчедката ти Елисавета зачена син сега в старостта си и този е шестият месец, откак е заченала. Н. Михайловски, ССИ (превод), 104. След 50-годишното си безплодно съпружество св. Анна зачела и родила дъщеря, която е напред избрана да бъде майка господу Исусу Христу. З. Петров и др., ЧБ (превод), 227. В тези зли часове / синове с плач жените зачеват. Ив. Пейчев, Избр. ст, 10.
2. Прен. Прех. Остар., сега поет. Поставям начало на нещо; раждам, зачвам1. Два други прозореца към юг се отварят. / Пред тях се разстила градина зелена, / с дървета замислени, буйни, клонати, / от плод натежали – та гледаш ли дълго / нататък, душата ти в мир да зачева / все радостни мисли, и бодри, и зрели... Ем. Попдимитров, Събр. съч. V, 32. Той имал дванадесят синове и всичките обичал, но повече любил най-младия, Йосифа. Това оскърбявало другите братя, които от завист и злоба зачели лоша мисъл да уморят Йосифа. С. Радулов, НД (превод), 102. зачевам се, зачена се страд. В тия глухи есенни нощи се зачеват бъдещите стопани на старите изкривени къщи. К. Константинов, ПЗ, 89. Така и никой от тях [хуните] не знае да каже от где е, понеже на друго място ся е зачал и пак на друго отхранил. БКн, 1859, март, кн. 1, ч. 1, 143.
ЗАЧÈВАМ2, -аш, несв.; зачèна, -еш, мин. св. -ах и (остар.) зачàх и зачèх, прич. мин. св. деят. зачèнал и (остар.) зачàл и зачèл прич. мин. страд. зачèнат и (остар.) зачàт и зачèт, св., прех. и непрех. Остар. и диал. Започвам1; зачевам се, зачвам2, заченвам2, зачинам, начинам, начевам, начевам се, начвам, начвам се, закачам3, подкачам2. Покойният Яворов ме канеше да пишем предлозите „в“ и „с“ „во“ и „со“, когато предхождат думи, що зачеват с буква в и с. Ив. Вазов, БП, 31. И пак зачена да си дума сама: „Ама Райка – още по-хубава!“. Т. Влайков, ПСп, 1889, кн. 28-30, 458. – И силни работници, заченали да събарят част от градската стена. Н. Михайловски и др., ОИ (превод), 91. Излезе [заптието] с юздата и седлото на коня, зачена да гужда юздата и седлото на кмета, и после са качи на гърба му. НБ, 1877, бр. 64, 251. Хубава била Драганкя, / слънцето била надгряла, / и мясечинта зачена. Нар. пес., СбНУ ХLVII, 47. зачевам се, зачена се страд.
ЗАЧÈВАМ СЕ несв.; зачèна се св., непрех. Остар. и диал. Започвам се; зачевам2, зачвам се, заченвам се, зачинам се, начинам се, начевам се, начвам се, подкачам се. Всичко се зачева в лъжа. И когато приказваме за другите, винаги лъжем. К. Петканов, В, 22. Денят се заче с народна веселба. Е. Мутева, РБЦ (превод), 73.