ЗАЧÈВАНЕ1, мн. няма, ср. Отгл. същ. от зачевам1 и от зачевам се. Ако човек иска да бъде винаги пред многобройна публика, трябва да е от село със запазен стар бит, защото цялото село ще присъствува на зачеването, на раждането, на оженването му и най-сетне цялото село ще го изпрати във вечното му жилище. Ив. Хаджийски, БДНН I, 47.
ЗАЧÈВАНЕ2, мн. няма, ср. Остар. и диал. Отгл. същ. от зачевам2 и от зачевам се; започване, зачване2, заченване2, зачинане, начеване, наченване, начинане, закачане3, подкачане2.