ЗАЧÈКВАМ1, -аш, несв.; зачèкам, -аш, св., прех. Диал. Започвам да чекам, да чопля; зачоплям. Отхапал крайчеца [на погачата] и с кутлето зачекал, друг превъзнася я: шекер!... П. П. Славейков, КП ч. III, 173. зачеквам се, зачекам се страд. и възвр.
ЗАЧÈКВАМ2, -аш, несв.; зачèкна, -еш, мин. св. -ах, прич. мин. страд. зачèкнат, св., прех. 1. С нещо остро задирам някаква повърхност, като откъсвам малка част. Внимавай да не зачекнеш фурнира с отвертката.
2. Прен. Разг. Засягам, подхващам бегло (някаква тема, мисъл, въпрос); подкачам2. Дора отмести бързо очи. Отдавна, много отдавна не бяхме зачеквали тази тема и аз знаех, че сега тя искрено съжаляваше. Л. Станев, ПХ, 46. И онова, което народният певец е само зачекнал и неумело разработил, големият поет го обработва чрез своята творческа интуиция и въображение. БР, 1931, кн. 6, 188. За себе си Друмев съобщава, че бил два пъти канен да стане редактор на сп. „Читалище“. И като зачеква пътем своите литературни планове, той съобщава, че драмата му „Иванко“ нямало да бъде скоро напечатана. М. Арнаудов, БКД, 141. – Поканените не обръщаха внимание на тях. Спорове на най-разнообразни теми: .. В една групичка зачекнаха и литература. Г. Стаматов, Разк. II, 94.
3. Прен. Разг. Казвам на някого нещо, което го засяга или го предизвиква да отговори; закачам2. На няколко пъти Въкрил се опитва да поведе разговор с Киро Тошавров по политическото положение, зачекна го и за състоянието на дружбата в Проходец, но доскорошният народен представител само мънкаше неопределено и повдигаше с безразличие рамене. Г. Караславов, ОХ IV, 424. И решил бях да те не зачеквам, / ала видя ли криви неща, / изприказвам се да ми олекне / и да смъмря – затуй съм баща. Н. Марангозов, НПС, 51. Не че ще ме запомни [министърът], но ще го зачекна по такъв въпрос, за който ще поиска да му се представя отново. Й. Попов, МДВ, 5. зачеквам се, зачекна се страд. Освен вечерните приятелски събрания, ние често се срещахме с Величкова и денем. Нямаше въпрос, който да не се зачекваше при тези събрания. СбЦГМГ, 219.