ЗАЧÈНВАНЕ1, мн. няма, ср. Остар. и диал. Отгл. същ. от заченвам1 и от заченвам се; зачеване1.
ЗАЧÈНВАНЕ2, мн. няма, ср. Остар. и диал. Отгл. същ. от заченвам2 и от заченвам се; зачеване2, започване. Ако тая кашлица улови някого от заченването на зимата, нарядко го оставя преди да не дойдат летните горещини. Ив. Богоров, СЛ, 56.