ЗАЧЕРВÈН, -а, -о, мн. -и. Прич. мин. страд. от зачервя като прил. Който е станал червен, който е покрит с червенина. Изпече погачите в голямата пещ и когато изкара навън зачервените пити, всички ахнаха. А. Каралийчев, С, 214. Зачервената печка бумти и се полюшва. Ил. Волен, МДС, 48. Началникът почака, взе подадената от каруцаря кошница, препълнена с дребни зачервени ябълки. О. Василев, Т, 15. Дафина беше престанала да плаче, погледна майка си със зачервени очи. // За лице – който е покрит с руменина; заруменял, заруменен, поруменял. Дани почва да се дразни. Тя не го казва, но аз ясно го виждам по зачервеното лице и треперещия глас. Б. Райнов, ДВ, 170. Зачервен до уши.
– Друга (диал.) форма: зачървèн.