ЗАЧЕРВЯ̀ВАМ1, -аш, несв.; зачервя̀, -ѝш, мин. св. -ѝх, св., прех. 1. Правя нещо да стане червено. В чаршията се чува еднообразен шум: чукат казанджии във вътрешните одаички, ковачи раздухват огън, зачервяват железа и ги плещят с чукове. М. Кремен, СС, 23. Той искаше да върви спокойно и да не бърза. Но краката му го носеха нетърпеливо напред и преди изгрева да зачерви небето, той се озова на пътя. Ем. Станев, ПЕГ, 112.
2. Правя лицето, бузите на някого да се покрият с червенина, с руменина; заруменявам2. Николина изглеждаше чудесно: лятното южно слънце беше я обгорило и зачервило като ябълка. Г. Райчев, ЗК, 71-72. Здрав, ободряващ въздух се лееше над градеца, зачервяваше избледнелите от зимата бузи на хората. Б. Несторов, АР, 260.
ЗАЧЕРВЯ̀ВАМ СЕ несв.; зачервя̀ се св., непрех. 1. Ставам червен, покривам се с червенина; зачервенявам се, почервенявам. Беше ранна пролет, полето се зеленееше, насреща планините се зачервяваха от залеза на слънцето. Й. Йовков, СЛ, 73-74. Плодовете наедряха бързо, зачервиха се, а когато узряха съвсем, децата пак дойдоха. П. Бобев, ГЕ, 55. Като се зачерви от едната страна, баба го [месото] обръща с вилицата от другата. Н. Каралиева, ЯЧ, 63. От нощната работа над циклостила клепачите на Сами се бяха силно зачервили. Д. Ангелов, ЖС, 111.
2. За човек – лицето, бузите ми се покриват с червенина, руменина; почервенявам, поруменявам, заруменявам1. Лицата се зачервиха от вътрешен огън, в ситите очи блеснаха искрите на буйна веселба. И. Петров, НЛ, 99. Ян Бибиян се зачерви, но пак не отговори, срам го беше. Елин Пелин, ЯБЛ, 13. Снемаме Митко от поста и му благодарим за проявеното старание. Той се зачервява от удоволствие. П. Незнакомов, МА, 61.
◊ Зачервявам / зачервя гребен<а>. Разг. Придобивам здрав, жизнерадостен вид; оправям се, напълнявам. Освен коприва и киселец на софрата се появи и козе мляко. И ние, както казваше баба, зачервихме гребена, макар аз да бях все бледничък, слаб. К. Калчев, ПИЖ, 46. Зачервявам се / зачервя се като бозаджийска стомна. Диал. Много се зачервявам. Година ли се мина след това, две ли, не помня, един ден, като пристигна в града – бял, червен, с гуша и с коремче. – Добре ми дошъл. Какво тъй ти се е зачервила главата като бозаджийска стомна? Чудомир, Съч. I, 1981, 181. Първия жътвен ден жътвата спореше. На следващия обаче слънцето здравата, пшеничните блокове пожълтяха, а бай-Ивановото звено се зачерви като бозаджийска стомна и аха-аха да се пукне като паче яйце на лед. Борба, 1958, бр. 81, 4. Зачервявам се / зачервя се като <варен> рак. Разг. За лице, човек – ставам много червен. От вратата Недьо се обърна и го погледна още веднъж. Лазар се бе изпотил и зачервил като варен рак. В. Геновска, СГ, 326.
– Друга (диал.) форма: зачървя̀вам.
ЗАЧЕРВЯ̀ВАМ2, -аш, несв.; зачервèя, -èеш, мин. св. зачервя̀х, прич. мин. св. деят. зачервя̀л, -а, -о, мн. зачервèли, св., непрех. Диал. Зачервенявам, зачервявам се. Имат едно магаре и няколко черешови дръвчета в двора. Като зачервеят плодовете, бащата грабне сопата и замеря децата, да не откъснат някое зърно. Кр. Григоров, ТГ, 23. Зачервява изток / като от пожар / и в небето чисто / трепка звездна жар. Ас. Босев, СЦС, 21.
ЗАЧЕРВЯ̀ВАМ СЕ несв.; зачервèя се св., непрех. Диал. Зачервенявам се (във 2 знач.). Понякога като седнем да вечеряме през зимата черен хляб и туршия, казвах на мама: – Еех, сега да има една диня. Да я кръцна с ножа, да се зачервее резенът... Кр. Григоров, ОНУ, 76-77.
– Друга (диал.) форма: зачървя̀вам.